Помните ли как гледаше Костов или Царя, когато изгубиха изборите?!? Шокирани, невярващи, че това се случва. Защото живееха в свой илюзорен свят, обградени от подмазвачи, лизачи на задници и лакеи. Изгубили връзка с реалният свят, капсулирани в своята клика.
Направихме ви, купихме ви … а труда наш .. парите наши .. те само управляват, или пренасочват, към партийни каси, шкафчета или офшорни сметки.
Едно време везирът е обличал парцаливи дрехи и е обикалял из народа, да види как живее и какво говори. Какво му тежи и какво го радва.
Народът избира управниците, за да управляват страната мъдро. Той назначава, той трябва и да уволнява. Има договор - за стопанисване и управление, а не за кражба и присвояване.
И ако управникът наклони управлението към собствена изгода, да краде, да мисли повече за себе си, отколкото работата, която му е поверена - значи нарушава договора. Управника е нает във фирма “България” и трябва да работи за нейното развитие и просперитет. А не да пълни извънмерно джобовете си. Ако прекалява с това, той се превръща в ракова клетка, в зъбно колело, което не желае да се върти и спъва цялостната работа на фирмата. А ако тези колелца станат прекалено много, време е за подмяна, за изрязване на туморните клетки. Време е за обновление…
Но за да имаш това самосъзнание и мислене трябва да си чел и за везира, а не само Винету!
Затова:
Оставка!
Оставка, бре!!