Татко почина от рак. Брат ми почина млад - на 34 години.
Чуваме редовно за хора с проблеми, болести, притеснени и уплашени. Ние се отъждествяваме единствено с тялото ни, и проблемите с него ни стресират. Но … и болестта и лекарството са в нас самите. Връщането към самите себе си, към Бог, който е в нас, хармонията на Любовта, от която се нуждаем, е отговорът на всичко.
Но живяли ли сме, че се плашим, че ще умрем … дали сме живяли истински, говорили ли сме истината, борили ли сме се за свобода и за нещата, в които вярваме… Помогнали ли сме на някой, да загърбим егоизма и собственото си съществуване … оставили ли сме света по-добър след нас?
Ако си поставим тези въпроси и им отговорим искрено …. смъртта няма да ни плаши. Защото ще се замислим за живота. И как да го направим по-смислен и изживеем пълноценно.
Именно затова сме дошли на тази земя….