"Не можеш да се впишеш, щом си роден да изпъкнеш!"

На този ден преди 11 години почина брат ми. 

 

Да, той беше интересна и колоритна личност.

 

Имаше своите слабости, но имаше и една много силна страна. Беше искрен. Беше истински. И в този ден открих книгата на Ошо "За зрелостта". Изчетох я цялата на един дъх, през нощта, седейки до него.

 

Майка метеше по двора, плачейки, цяла нощ, просто за да прави нещо и да намали болката си. Аз пък четях. Четях до тялото на брат ми, а душата му вече летеше. 

 

Книгата е писана сяках за него и дори който я е подарил го е знаел. 

 

Имаше ръкописно посвещение отпред: "За най-истинският човек, който познавам". 

 

А дори слаби и несъвършени е важно да бъдем себе си, да бъдем ние самите. Не отричам пътят на всеки за развитие и прогрес, дори това е наложително, но не трябва по този път да има лицемерие, роли или да имитираме някой друг.

 

Всеки от нас е уникален и светът е богат с това. 

 

Нека не позволяваме да ни уеднаквят. 

 

"Не можеш да се впишеш, щом си роден да изпъкнеш!" 

 

 

Обичам те, батко!!!

 

 

Бъди най-после щастлив, там където си!!!!