Българче, ромче, българче със синдром на Даун. Редица от три деца, на влакче.
Етикетите ние ги слагаме.
А те на пързалката дивеят, заливат се от смях. Чисто щастие.
Приемането и толерантността имат шанс, ако им позволим да станат естествено, със своя ритъм.
Без директиви, прайдове, лозунги...
Всичко започва най-вече в семейството, тихо, с въпроси и отговори.