Вижте двете лица на снимката. Щастливото лице на желаното, чакано и обичано дете. Защото когато обичаш, ти даваш смисъл, казваш - хубаво е, че си тук, искам те, радостен съм, че съм с теб. Ти си ценно, дете, и имаш стойност.
И тъжното дете, в чиито очи е океан от емоции. Ако се вгледате в очите на Руми от близо, ще видите всичко. Страх, отчаяние, гняв, тъга и.... малко надежда. За 3 години то сменя 3 семейства. То не знае кое е и къде е...и за колко време ще бъде тук.
Стиснатите пръстчета казват - и вие ли ще ме предадете... И дали при вас ще намеря сигурен пристан или отново ще трябва да отплавам, незнайно накъде...?!?!
Дали не ме снимате пак, за да ме гледат и избират други хора, сякаш съм стока на рафт?!??
Тъжно е и травмата за детето е дълбока, силна и трайна.
Специалистите казват, че част от нея остава за цял живот.
Но не всичко е толкова безнадеждно. Доверието, вниманието и добрата грижа създават чудеса. Детето полека се отваря, като цвете рано сутрин, под слънчевите лъчи, и виждаш красотата му, виждаш, че може да се усмихва и да усети радост.
Наистина Любовта прави немислимото. С топлота, сигурност и отношение можеш да върнеш смисъла и живота за това дете.
За Бога, хора, не изоставяйте децата си, не ги захвърляйте, с каквито и проблеми /или без проблеми/ да са…. Синдроми, аутизъм, ДЦП, …. винаги има смисъл и това е вашият път, и пътят на детето….
А Любовта и Щастието са начинът да се постигне всичко добро…..