Днес изградихме поне 50 пясъчни замъци и всички паднаха под напора на морските вълни. Ние пак строим и те пак падат.
Още от малка уча Вяра да не се натъжава, когато кулата от кубчета, която правим вкъщи, падне. Дори се смеем и пеем като Маргаритка: "Хайде, отначалоооо!!!".
Това го правя съвсем съзнателно.
Не е добре винаги човек да зависи от резултата на своята работа. Да, важно е да има ефект, но не трябва да сме маниакално вкопчени в това. Не винаги се получава и това не трябва да ни депресира. А и не винаги е най-важна крайната точка, а пътят към нея.
Другото е, че животът и всички процеси са един голям или по-малък кръговрат. Създаваме къщи, бизнеси, отношения, животи и след време те се рушат, разпадат, след нас градят други хора и така до безкрай.
Всичко е временно и непостоянно.
Ние "превъртаме" през нас храни, дрехи, предмети, чувства и с нас във Времето остават само емоциите и Любовта.
Затова завършвам с една страхотна чужда мисъл, която става дори и за епитафия:
"Не съжалявай, че е минало, а благодари, че се е случило!"