Политическата шизофрения е много по-интересна ако я разгледаме на ниво евроатлантическите ни партньори. Малко факти:
👉 Най-голямата партия в европейския парламент е ЕНП. Първи заместник председател на ЕНП беше Мария Габриел от ГЕРБ. Нейният съпруг също е по върховете на ЕНП. ГЕРБ е партията на Бойко Борисов - личната охрана на Тодор Живков. Следователно Борисов със сигурност е от службите, свързани с Москва.
👉 Членове на ЕНП са и Демократична България, чиито лидери са синове на комунистически функционери. Христо Иванов е син на учредителката на младежкото комунистическо движение в Чехия. Тя е научила български в руското посолство. Иво Мирчев е син на партийния секретар на БКП в Добричко.
👉 Втората най-голяма партия в ЕП е партията на социалиастите. Най-голямата фракция от тях е ПЕС. Лидер на ПЕС (два мандата) беше Сергей Станишев. Син на Димитър Станишев - дясната ръка на Тодор Живков.
👉 ДПС, вече е ясно на всички, е креатура на руските служби. В същото време ДПС е във върховете на партията на европейските либерали - АЛДЕ. Т.е. европейските либерали са овладени от руските служби.
👉 Продължаваме промяната са канидадствали за членство в АЛДЕ и разчитат на одобрението на ДПС, за да бъдат допуснати.
👉 Икономиката на ЕС е очевидно планова, като "петилетките" са 10-годишни планове и стратегии с (анти)утопични заложени цели и индикатори. Парите идват основно от заеми, производителността на труда пада, населението се стимулира с лозунги и настройване срещу лошият враг от другата страна на желязната завеса.
Та в конктекста на всичко казано по-горе, някой може ли да ми обясни "евроатлантическите ценности" за "борба със социалното неравенство" и скандиранията "тук не е Москва"?