Гръбнак трябва

Интересно място е Свети Влас. Отзад е планината, борове, прохлада, чист въздух, а отдолу и морето разхлажда.
Имам един мил спомен тук, който пазя от детството ми.
Аз, брат ми и баща ни сме за палачинки. Татко ни води през соца до местното павилионче и ще поръчва - за всеки по 6 палачинки, значи общо 18. 🙂
- 18 палачинки, моля!
Жената излиза отвън и казва на тези след нас на опашката - Малко трябва да почакате. 🙂
Прави палачинките ни, взимаме и сладко сладко ядем. Забавен и топъл спомен.

Гледам планината отзад, Стара планина, и си мисля.
Тя завършва своя път тук, и се гмурка наблизо в Черно море - това е нос Емине.
Балканът като гръбнак минава през България, сякаш я крепи и поддържа, от край до край.
Така и ние имаме нужда от гръбнак. Но нашият най-важен гръбнак трябва да са любовта към Родината, семейството, вярата ни, добродетелите, паметта, уважението, благодарността и Бог.
Без тези неща няма как да стоим изправени, да гледаме смело и честно и да вървим напред. Като хора и като Народ.

Гръбнак трябва, солиден, за да изправим отново България! ❤