Знаете ли, че на връх Свобода (наричан още и връх Енихан) в Родопите, между селата Манастир и Давидково, има два паметника. Един мюсюлмански и един християнски. На Енихан баба, завоевателят на Родопите, и на Момчил войвода, борецът за свобода на Родопите.
И тези паметници стоят там горе, като между тях има не повече от 50 метра.
Мюсюлманите почитат единия, християните - другия.
Всеки ходи на своя паметник.
Хората са прозряли, че в миналото е имало и хубави и жестоки моменти. Но миналото и паметниците му носят поуки, трябва да се помнят и уважават, защото те са урок и памет. И да не повтаряме допуснатите грешки. А добрите неща да закрепим.
Затова паметници трябва да стоят. Альоша в Пловдив, паметника на съветската армия в София, това са уроци и напомняния, това е история. Това е хронология. Зрялото мислене и отношение е такова.
Политиците провокират подобни дебати, защото те разделят обществото. И докато ние сме на лагери и се караме, те крадат и безчинстват. Те не правят в това време нищо смислено и градивно, просто насочват нашето внимание в друга посока.
Всъщност политиците винаги имат нужда от разделение на обществото. Иначе ще лъсне тяхната некадърност, мързел и стремеж към лично облагодетелстване.