Златокоска и Маслинка

Гледам ги. Две специални деца. Нашите. Едното е специално, с една хромозома повече - синдром на Даун. Другото и то е специално. Осиновено е. Вече е наше и част от семейството.

Какво ги очаква навън и занапред? Знам ли?!? Светът е тъмен, мрачен и страшен. Светът е красив, слънчев и приветлив. Светът е всякакъв. Ние трябва да ги подготвим за всичко. Дали ще успеем - едва ли за всичко!

Но най-важното е да им дадем корени и крила.

Корени, да знаят от къде са тръгнали, да са стабилни и уверени, да пазят семейството, любящият пристан, топлото гнездо.

И крила, за да се осмелят да полетят, да следват мечтите си и зова на сърцето. Да навлизат в бури, да триумфират на върха! Както и без жал да слизат от него.

Нашите Златокоска и Маслинка.

Нека Бог е с тях и те с него! ❤