Прочетох едно логично мнение, относно Зелената сделка.
Че за климата е много по-добре да се продават местни плодове, зеленчуци, месо и мляко. А не чушки от Испания, домати от Холандия и свинско от Германия.
Транспорт, време, обработки и т.н, сами разбирате.
Но за това се иска мисъл и политика.
Правят се велики зелени конференции, симпозиуми, алабализми, където виждаме много лицемерие и далавери.
А се оказва, че най-голямата зелена сделка е бабата на село, дето полива лук, марули и гледа кокошки и кравичка.