Врабчето

Днес имах онлайн среща с клиенти.
И в този момент нещо удари стъклото на офиса. Врабче.
Зашеметено от удара, беше паднало на терасата.

Излязох да го видя, беше замаяно, само очичките му мигаха леко.

Оставих му капачка с вода, за да се освежи, и леко го полях с водичка отгоре.

Влязох, за да довърша срещата, беше важна.

Веднага след това излязох да видя врабчето.

Пиленцето го нямаше.

Явно се беше свестило и беше отлетяло. Нямаше го и долу под терасата.

Но ми беше оставило своеобразен рядък "подарък". 🙂
Беше красиво пиле и исках да го снимам. Не успях.
Но си казах, какво пък, важното е да си добре, врабченце, другото е второстепенно.


После се замислих.


Ние живеем в дигитални времена и всичко искаме да снимаме, запишем, споделим и цирфовизифаме. Да го съхраним онлайн, като уж много ценно.

Но ...много неща се случват в реалният живот, извън интернет, на улицата....

Важно е да записваме тези преживявания в сърцата си. А те така или иначе тези събития остават във Вселенската памет 🙂