Понеже съм роден и израснал през социализма, някои неща, съвсем типични за него, си ги спомням добре.
Помня дървените налъми на татко, с които с брат ми ходехме по двора, и по които зиме се полепваше сняг отдолу и ставаха като лодки.
Помня обувките му, якето му (наречено ватенка или памуклийка) и неговият чадър. А както знаем с българските чадъри трябва да се внимава :) .
Като поотраснах, тази ватенка и неговите обувки съм обувал в зимни студени дни, когато излизах, вече по-голям. С тях се чувствах като великан, защото ми пазеха топло, бяха солидни и здрави. Чадърът беше огромен, тежък и беше отлична зашита от дъжда. А и все пак тези неща са на татко.
За всяко дете бащата е най-силен, добър и защитава. Такива са и дрехите му.
С тази ватенка и тези обувки никоя виелица, сняг или студ не ме плашеше. Защото освен всичко друго излъчваха и бащиното мъжество.