По времето когато бях ученик, а после студент, четяхме книги. Аз - много книги. Пишехме с химикал - отговори на литературни въпроси, лекции, анализи и т.н.
Търсехме източници в библиотеки. Сравнявахме, разсъждавахме.
Компютър докоснах като студент, за да напиша дипломната си работа.
А принтерът беше иглен и пишеше ужасно - излизах от стаята, когато той печаташе.
Е, първата вечер открихме с брат ми в компютъра около 40 игри и доста ги разцъкахме, до сутринта, но това е друга тема.
Сега виждам ученици, които трудно задържат внимание за по-дълго. Кратките клипчета са по 30 секунди, после друго клипче, и друго. И ако това дете трябва да чете книга, мисълта му постоянно скача и не се задържа на едно място.
Няма фокус, няма концентрация.
ИИ тууловете се ползват за отговори на въпроси, защото е бързо и лесно. Вече доколко е вярно, е друг въпрос.
И дали детето може да търси информация, от различни източници, да сравнява, да извежда принципи и заключения?
Трябва да мислим в тази насока.
Защото иначе рискуваме да получим едно доста затъпяло поколение.
Вече виждаме някои доказателства.
Технологиите са чудесен инструмент, за маркетинга например, или други области. Но те не са живота, нашият ум или опит.