Някои ми казват - бъди толерантен. Имаш различни деца и хората са толерантни към тях.
Да, разбира се.
Толерантен съм към хора, които се опитват да работят, да се справят, да спазват правила, да имат принос за себе си, но и за обществото.
Готованковци и хрантутници не толерирам, като и хора използващи заучена безпомощност и мързел.
Децата със синдром на Даун в клуб “Всеки може” учим на умения, да се справят сами, да са самодостатъчни, след време да работят и да се интегрират. А не да тежат на системата и да чакат на готово.
Какво - не могат да белят картофи в ресторант ли, не могат да поливат цветя или зеленчуци, да почистват в хотел, да носят материали, да плетат, да рисуват, да боядисват, да подреждат, да свирят …
Могат, могат, много неща могат.
Но трябва да им покажем и да ги научим, да им помогнем, да започнат нещо, някъде….
Ама - за ромите няма работа, никъде не ги искат…
Сигурни ли сте?
Как има роми, които всяка сутрин метат улиците? И е чисто, и е хубаво, и са полезни. А други оправят цветята в градинките…
Как приятел, работещ в завод в Чехия ми казва - ела да видиш чудо - в завода как работят усилено ромите, има строги правила и се трудят наравно с всички.
Дойде ли сутринта някой с дъх на алкохол - и веднага е уволнен. И затова са стриктни и спазват правилата.