Снощи гледах за кратко предаването на президентския пост от Жоро на Роската.
Когато г-н Плевнелиев каза: "Аз, като Президент .... " г-н Първанов нещо го жегна - вече не е той президента!
Трудно се пуска кокала.
Върха на лицемерието беше когато Първанов каза - Нека президентската институция не се обезличава!
Той, чиито действия бяха - ходене на лов, лобиране за енергиийни интереси, и всичко друго, но не и обединител и защитник на нацията и интересите й.
Гледах ги и как ходят - Първанов - тежко, отработено, с човек 2 x 4 години като президент, който не си прави илюзии, а знае - че да получиш трябва и дадеш.
И Плевнелиев - като пораснало дете, пълно с идеали и мечти.
Говорейки в Парламента, дни преди това, Плевнелиев не отрече тези преди него, а каза, че ще продължи делото им.
Трябва ни човек не на нихилизма, а на съзиданието, на визията за обединена и просперираща България!
Успех, Росене!