Виждам я почти всеки ден, когато ходя на работа пеша.
Жената от подлеза на гарата.
Некрасиво лице, изморен, отруден вид - жена от село.
Може да бъде майка ми, или баба ми, или всяка друга жена.
Вероятно е на мизерна пенсиийка и се опитва с някакви "бизнес идеи" да си докара някой лев допълнително.
Продава домакински гъби, кубчета с отрова против хлебарки, препарати против насекоми и всякакви други нужни и ненужни неща за бита.
И говори, говори, по-точно мрънка под носа си - рекламира своята стока.
"Против мишки, хлебарки, комари, ... "
Маркетинга й куца. Но е упорита. Всеки ден я виждам, поседнала, напоследък и позадрямала... Уморена, изтощена... с 2 огромни пазарски торби до нея.
Надвечер често я виждам клюмнала и заспала.
Но не се предава - на другия ден отново е на пост, показва, рекламира, по нейния си начин, убеждава в качествата на стоката си... :-) Неуморима е.
Мила ми е, виждам че й е трудно, но измисля начини за справяне в живота, доколкото може, и действа.
И днес реших да си взема нещо от нея. Минах покрай нея, попитах я за гъбите за съдове, 30 стотинки е едната.
Решех да взема 3 за 1 лев. Но тя ми предложи да взема последните 5 - за 1,50. Поколебах се, после ги взех, напълних джобовете си с тях.
Тя извади още една, и казва - тази е последна, вземи и нея. :-)
Отказах й.
Попитах я - не й ли е студено, да отиде някъде на топло. Беше минус 13 градуса. Тя казва, студено е , да , мърдам краката тук, какво да правя. И ми показва - мърда ги.
Попита ме, кога ще премине студа, как го дават? Исках да я окуража, но не знаех, и не исках да я лъжа. Не знам, й казах.
Всичко добро й пожелах, и тръгнах.
Сега имам 5 нови домакински гъби.
Довечера ще мия чинии! :-)