Вчера в Кауфланд напазарих някои неща.
Взех си и и от любимата горчица - дижонска, френска (Bornier).
Много е вкусна, а и няма боклуци в нея (99%), химикали и други, с които са пълни по-евтините варианти.
Докато разглеждах съседния щанд, за разни други сосове, 2 мъже с пазарски колички се приближиха към щанда с горчица.
Единият избра евтин български варинт. Винаги съм подкрепял и ще подкрепям българското производство, но не толерирам храните, пълни с отрови, само за да са на по-ниска цена.
Човека остана да се чуди дали последно да остане тази марка горчица.
Аз се включих, като му препоръчах вида, който аз бях взел (и вече веднъж пробвал).
Показах му я, и му обясних, че е много по-чиста и вкусна.
Човека ми се довери, и ги смени, взе от препоръчаната от мен марка.
По-късно се замислих.
И аз бих се доверил в голяма степен на непознат, който си купува нещо, и ме съветва да взема и аз този продукт (стига да не е в разрез с моя вкус и предпочитания).
Но ми хрумна и друго - представете си след време - нова професия - специално нает служител, облечен като купувач, с пълна количка, замислено разглежда рафтовете и уж случайно препоръчва на всеки определени стоки.
Кофти, а?