Безусловната любов

Безусловната любов

2015-07-07 11:23:46

Разхождаме бебето  с количката. Вяра върти глава, гледа всичко  и всички и се закача с хората наоколо. Раздава усмивки и никой не оставя безучастен.

Усмихва се  и се закача, пръска радост навсякъде  - българи, цигани, клошари, баровци, баби и дядовци  - без ограничения и разлика.  Една безусловна Любов.

Тя  е бебе и няма предразсъдъците и убежденията на един възрастен, които да разделят хората по социален статус, етнос, външен вид, пол и т.н.

Надявам се ние никога да не я учим и научим на това - да разделя хората по даден признак, да ги групира и категоризира. Най-добре  е да вижда в тях общото, това което обединява  - човешкото и най-вече Божественото, присъстващо във всеки един.

* * *

Влизаме в Била - края на работния ден е, момичетата от щанда за готова храна  са уморени, начумерени, тъмни като облаци.  Тя възкликва към тях - "А!" -  и на лицата им цъфва искрена  усмивка, те светват и скачат да ни обслужат, като любопитно я гледат и се смеят.

До мен седи прототип на мутра - нисък, набит, намръщен бабаит, но тя и към  него обръща взор  - "А!" възкликва отново  с интерес, и мутрата грейва, усмихва се, почва да й се кокори, да й прави гримаси и да се усмихва.   

Аз искам тя да расте като човек, който да променя света за по-добро, но вчера осъзнах  - тя ВЕЧЕ променя света, прави го по-добър  и щастлив. Едно малко бебе на годинка и нещо.

 

Благодаря ти, Господи!

Научи я да обича - Теб, във всичките ти форми, във всичко и навсякъде!  

Амин!   

 

 

 


Публикувано: 2015-07-07 09:31:42 / Последна редакция: 2015-07-07 11:23:46 (Прочетено 1054 пъти.)


Facebook | Twitter | Google | Yahoo | Версия за печат





2011 - 2017 (c) Борислав Арапчев. All rights reserved.

Приятели и партньори
• Специални неща