Разхождаме бебето с количката. Вяра върти глава, гледа всичко и всички и се закача с хората наоколо. Раздава усмивки и никой не оставя безучастен.
Усмихва се и се закача, пръска радост навсякъде - българи, цигани, клошари, баровци, баби и дядовци - без ограничения и разлика. Една безусловна Любов.
Тя е бебе и няма предразсъдъците и убежденията на един възрастен, които да разделят хората по социален статус, етнос, външен вид, пол и т.н.
Надявам се ние никога да не я учим и научим на това - да разделя хората по даден признак, да ги групира и категоризира. Най-добре е да вижда в тях общото, това което обединява - човешкото и най-вече Божественото, присъстващо във всеки един.
* * *
Влизаме в Била - края на работния ден е, момичетата от щанда за готова храна са уморени, начумерени, тъмни като облаци. Тя възкликва към тях - "А!" - и на лицата им цъфва искрена усмивка, те светват и скачат да ни обслужат, като любопитно я гледат и се смеят.
До мен седи прототип на мутра - нисък, набит, намръщен бабаит, но тя и към него обръща взор - "А!" възкликва отново с интерес, и мутрата грейва, усмихва се, почва да й се кокори, да й прави гримаси и да се усмихва.
Аз искам тя да расте като човек, който да променя света за по-добро, но вчера осъзнах - тя ВЕЧЕ променя света, прави го по-добър и щастлив. Едно малко бебе на годинка и нещо.
Благодаря ти, Господи!
Научи я да обича - Теб, във всичките ти форми, във всичко и навсякъде!
Амин!