Баничките на татко

Като ученици татко сутрин ни правеше попара от прясно мляко с надробен вътре козунак.
Имаше варианти и с хляб.
На една тенджера съм го виждал да дебне млякото, защото то кипва за секунди. Случвало се е и да го изпусне и то да загори леко, и после той чистеше кафявият нагар по дъното.

По-късно нещата се модернизираха и майка купи тенджера с двойни стени и свирка. В стените се пълнеше вода, и когато водата завреше, тя започваше да свири. Това беше сигнал, че млякото е готово, и така то не загаряше. 🙂

Но... баничките, за тях ми е думата.

Дойдоха промените, хората започнаха различни бизнеси и на близка улица отвориха баничарница.
В нея сутрин всичко беше топло и прясно, а прозорците й винаги бяха запотени.
Татко ходеше да ни купува банички. На мен взимаше поне по 3. 🙂
Не знам като финанси как е било за него, но за нас това беше голяма радост.

Баничките бяха меки, топли, пухкави. Разкошни.

Ядеш с наслада и примираш. Сирене ли е било вътре, извара ли - кой ти мисли.

Сега като се сещам, най-хубаво и вкусно ми е било от неговата грижа и желание да ни нахрани.

И той го правеше, по негов си начин. ❤

Иначе умееше да прави мекици, бъркани яйца, пържени картофи и пържени филии. С това се изчерпваха кулинарните му умения.

Та от тия банички имам корем и до сега.

Но имам и любими спомени. ❤