50 стотинки

Татко държеше портмонето си в задния джоб на панталона си.

По онова време на соц-а доста мъже имаха такъв заден джоб с копче, за портмоне.

Ученик вече, в 5-6 клас, аз се изкуших да взема и отворя портмонето му.

Имаше стотинки, като белите бяха най-ценни: 10, 20 и 50 стотинки.

От тях портфейлът изглеждаше надут и обемен. Прибрах го обратно.

След няколко дни поисках да взема стотинки. Защо, и аз не знаех, но за дете като мен те даваха свобода, да си купиш каквото искаш.

Със стотинките купих на съученика ми Марин от училищната книжарница химикал и тефтер.

Подарих му ги.

Хареса ми.

Все едно бях негов благодетел.

После пак, и пак. Водех го редовно до книжарницата и му правех подаръци.

На него му хареса, както и на мен.

Един ден татко усети липса на стотинки и попита майка, дали знае нещо. Тя естествено не знаеше. После попита мен.

Винаги ми е било трудно да лъжа и си признах.

Той ме попита за какво са ми и аз казах: За да си купувам разни неща.

Все още не познавах стойността на парите.

Татко каза: Не е хубаво да бъркаш и взимаш чужди пари и други неща.

Ако ти трябват и ги искаш за нещо, просто ми кажи, и аз ще ти дам.

От тогава аз спрях да взимам тези пари, а и не съм посегнал и до днес на чужди неща.

Той някак леко и спокойно ми показа, че да си честен е важно и е възможно.



* * *



Днес е рожденият ден на татко. Утре е годишнина от смъртта му.

Сутринта ще направя пържени филийки на децата, както той ни правеше, и ще знам, че отгоре кротко се усмихва.