2000 година.
Погребвахме татко.
Някои хора поставиха вафли, храна и други неща в гроба.
Отстрани се е спряло ромче и с ръце показва, че ги иска, иска да хапне. Гладно е.
Някой му казва - Не, за умрелия са.
Свещеникът казва - дайте му, на умрелия те вече не му трябват, а то е тук, гладно е.
Хапна детето.
И после този свещеник след години ни венча и ни беше наш духовен наставник. Отец Слави. ❤
Животът е много повече от правилата, указанията, текста в редовете, стриктното спазване на всичко.
Животът е велик, грандиозен, пълен с любов и смисъл.
Просто трябва да гледаме и да се отворим за мащаба му.
И тогава ще е смислен живот.