Виждаме селата и тъгуваме, че в тях има разруха и упадък.
И после някои от нас пътуват, по различни страни, защото в една страна омръзва, после друга, умът няма насита.
И там, в чуждата красива и подредена държава, цъкаме с език, ахкаме и охкаме и се възхищаваме, колко е направено, колко е модерно, красиво, колко е хубаво.
А нашата мила майчица, България, чака да се сетим за нея и да й обърнем внимание.
Ако всеки боядиса, сложи пейка, окоси трева, подстриже храсти, засади дръвче, помогне на стар човек - тук ще стане рай. За да е хубаво – някой трябва да го направи, да отдели време и да се потруди.
И не може и не трябва да се чака все на държавата. Промяната започва от нас, от всеки един от нас.
Тези неща искат любов към Родината, желание да си й полезен, да допринесеш за нейният разцвет, развитие, прогрес и красота.
Годините псевдодемокрация и либерализъм учеха на присмех към родното, като изостанало и просташко.
Но ...имаше и има умни хора, и аз вярвам, че стават повече, които осмислят стойността на Родината и започват да милея все повече за нея.
Въпреки всичко съм оптимист и виждам една прекрасна България, за чието възраждане има нужда от всеки от нас.
Аз вече започнах и имам още много идеи в тази насока. Започни и ти днес и сега. :)