Пред Бъкингамският дворец сме. Вали ситен дъжд, духа, нормално английско време :) Групи от китайци си правят селфита пред входа му. Гледам сградата, правоъгълна, безинтересна, не особено архитектурно постижение, гледам златния герб по вратите, и си мисля...
Странното е, че в главата ми идва мисъл за отминали времена.
Мисля си за 1876 година, и преди нея.
Мисля си, как зиме английската кралица лежи в мекото си легло, и пие изискано чай. Как се обсъжда и преразпределя картата на Европа.
Мисля си, как през зимата Ботев и Левски минават Балкана, в лютия студ ... без удобства, без разкош. Но с мечта в сърцата - мечтата за свободна и добруваща България.
Мисля си ... и се радвам в този момент, че съм Българин. Щастлив съм, че съм Българин.
Само искам да кажа на идващите нови поколения - нека работим, нека направим Родината достойна за Ботев и Левски, за мечтата им! Те го заслужават. Заедно можем да го постигнем.
* * *
Следва продължение ....