Който се радва и на малкото е винаги щастлив

Колкото повече растат годините на човек, толкова по-малко той има нужда да се доказва, показва или убеждава другите в своите качества или постижения.
Наближават моите 53 и усещам, че нямам нужда от външна показност. Удовлетворяват ме обикновените, прости, земни неща, също да давам и помагам.
И вече не правя равносметка. По-скоро ценя това, което имаме за даденост. И се потапям в него.
Защото всеки момент и всеки ден е дар и не е обикновен.
Слънцето, тъмнината, вятъра, студа, птиците, природата, разговорите, близките хора са достатъчни, за да се насладиш на всичко и да го оцениш както трябва.
Намалява външната активност, за сметка на вътрешната.
Не знам остаряване ли е или помъдряване. 🙂 Или двете вървят заедно.
Но разбрах едно - който се радва и на малкото е винаги щастлив.