По музика в училище бях зле.
Учителката ми забрани да пея Бандера Роса и други, защото съм ръмжал. Което беше супер за мен 🙂 А и после това ръмжене ме доведе до шеметната ми кариера със собствената грайнд код група Ботулизъм 😃 Два концерта, в кино Георги Търнев, и ...до там... 🙂
Но по история на музиката бях силен. И то заради него. Татко. В къщи пускаше опери по радиото и пееше с тях. Научих композитори, творби, сюжети. Пускаше от тежките стари плочи и се лееше красота. Моцарт, Вивалди, Хендел. Колко беше щастлив когато след години му намерих "Алелуя" на Хендел, на касета.
И когато учителката по музика постави задача "Който познае композитора, на ново, непознато произведение, му пиша 6 за срока и 6 за годината" веднага се включих.
Тя пусна игрива и красива мелодия. Бях я слушал по радиото. Два инструмента, сякаш се надбягват. Двугласие.
Всички деца казаха: Моцарт. Те знаеха само него 🙂
Аз мислих, за кой композитор е характерно двугласието, и казах: Бах!!!
Йохан Себастиан Бах!
Да, 6!!!
Беше сюита за флейта!!!
Честит рожден ден, Татко!!
Липсваш ми!
Обичам те!!! ❤