На гроба

Днес ми изпратиха снимка от помен на починал много близък човек. Всички на снимката - свързани по един или друг начин с починалия - бяха тъжни.

Да, ние тъгуваме за нашите любими хора, защото не са вече до нас, не можем да ги прегърнем, да говорим с тях, да споделим с тях нашите тревоги или радости. Просто вече ги няма. Поне и видимо, физически.

Но аз лично, не бих искал моите близки да тъгуват, когато вече не съм сред тях. Искам да знаят, че душата ми остава, тя ги подкрепя, тя е във всяко цвете, в слънчевият лъч, в полъха на вятъра, във всяка тревичка или пожълтяло листо. Остават хубавите спомени, изказаните думи и делата, усмивките и понякога горчивите сълзи.

Пак припомням този израз, който много добре обяснява това:

Не съжалявай, че е минало, благодари, че се е случило! ❤