Минаваме през малко селце

Минаваме през малко селце, с малко местни жители.
С изоставени къщи, но пък зелено, в чист район.
На един завой на раздумка седят 2-3 баби. Махаме им от колата енергично. Махат и те с радост.
По-надолу е лагера на мъжете. Поздравяваме и тях. И те отвръщат на поздрава.
След 1-2 улички е самотна баба. Махаме й с ръка. Радостна, и тя отвръща.

Идеята на тези поздрави е на Надя. ❤ Но и всяко дете е важно да бъде учено да поздравява възрастните хора, особено в селата.
Колко щастие им дава това на тези старци, колко смисъл, че не са забравени, че са видяни, че ги има ❤.
Знам, че денят им е станал по-хубав.

И после почти се просълзявам и благодаря на Бога - че с Надя имаме тази чувствителност, и с малко можем да зарадваме човек, стига да имаме желание.
А ние имаме 🙂