С глава в облаците. Замечтан. По бохемски.

Гладеше ризи и в същото време слушаше опери по радиото, пееше по неговият начин.

Татко.

Беше майстор с две леви ръце, както се казва, а и аз съм като него, но често чоплеше нещо с отвертка, завиваше болтчета и ставаше. Почистваше старото радио ВЕФ отвътре с памуче със спирт. Той беше неговият интернет - връзката му със света.

Имаше нещо много бохемско в душата му.
Неговата страст беше изкуството и в частност класическата музика. Също поезията.

И книги, много книги. Аз съм изчел вероятно една пета от тях. Инвестирал е в книги и плочи. Това беше неговото имане. Римски оратори, древногръцки философи, Вазов, Елин Пелин, Йовков, Джек Лондон, енциклопедии, Данте Алигиери и т.н.

И ни даде поглед към красивото, вдъхновението, радостта.

Днес времето е доста прагматично, ние сме като часовници - задачи, сметки, баланси, планове.

А той обичаше да се разхожда, ей така, безцелно, без посока. С глава в облаците. Замечтан. По бохемски.

И аз обичам такива разходки.
Вероятно защото той още живее в мен. И винаги ще е така :)

Честит Рожден ден, Татко! <3