Винаги е бил широко скроен

Вчера беше рожденият ден на татко.

Днес е датата на кончината му.

Помня този ден - беше топло и слънчево.

Беше се раззеленило, цъфтеше, едва ли не като празник.

Дворът в къщи беше пълен с хора, дошли да го изпратят в последният му път.

Много хора. На които е помагал, правил е добро, които са го уважавали.

Той не правеше злини, не отмъщаваше, не злобееше.
Винаги е бил широко скроен - нещо, което съм наследил от него.

Не завиждаше и не отмъщаваше. Ако трябва или искат от теб - помогни, направи нещо хубаво, ако пък ти навредят - не отвръщай.

В къщи са идвали хора от работата му - бояджии, дърводелци, работари, бачкатори.

Той им беше началник, но никога не е имал надменно или пренебрежително отношение към тях или да се големее.

Те пък от своя страна винаги с респект говореха към него и за него.

Примерът често не е с думи, а с поведение и дела.

За всичко добро, което съм видял от него, искам да съм пример за моите деца. И те - за техните. И така.

Нека е светъл пътя на душата ти, Татко.

Обичам те! <3