Гергьовден

Гергьовден.

Дядо беше Георги, брат ми също. Братовчедката - Гергана.

Дядо го подкупваше брат ми с течен шоколад, за да си смени фамилията и да носи неговата. Брат ми обещаваше, докато изяде шоколада, после отказваше. :)

На празника на двора слагахме маси и се събираше цялата рода. Салати, скара, глъч и веселие. Голямо семейство.

Сега ги няма вече Георгиевците.

Но смъртта не е враг. Тя ни отнема близките, обаче ни помага да оценим моментите, времето заедно и да отсяваме важните неща. Защото нищо не е вечно. Остава в историята само ценното, то е непреходно.

И спомена за любимите хора. <3

И накрая, разбира се, плисваше дъжд. По масите, по хората, навсякъде. За да ни подгони да приберем софрата на сухо.

И за да измие тъгата, крамолите и негативите.

Да останем чисти, смирени, по-добри.

Честит Гергьовден!! :)