Близо до нас живее клошар

Винаги седи на пейка пред блока, буквално живее на нея, в студ и пек.

Често съм подминавал край него, без да го забележа особено и да му обърна внимание.

Днес сутринта, на път за училище, Руми му се усмихна и го поздрави.

Той й отговори с усмивка.

Тогава се позамислих за този човек. Бях виждал някои да го черпят кафенце от машината и други дребни жестове към него.

На връщане реших и аз да му дам стотинки за кафе. Предпочитам да купя кафе, или нещо дребно за хапване, но нямах в себе си друго, освен пари, а и бързах.

Подадох ме левче, той се зарадва, прие го, благодари, оживи се и ми пожела хубави неща.

Поговорихме 4-5 минути.

Оказа се, че е бил спортна звезда, занимавал се е с бокс. Каза ми и името си.

По късно потърсих в интернет и прочетох за него, че е бил носител на купа Странджа, а сега мизерства.

В главата ми се роди сценарий за американски филм, как аз ходя при него всеки ден, той ми показва и ме тренира на бокс, и ставам голяма звезда и аз. Създаваме емоционална връзка и накрая има велик хепи енд - аз също съм шампион, той е щастлив треньор и всички са доволни. Световна слава, пари и голямата работа.

Всъщност, човека е на 83 години. Така че ….

По-вероятно ще си остане така - често ще минаваме покрай него, децата ще го поздравяват и ще му се усмихват. Аз ще го черпя кафе или ще давам по левче. Той ще се радва.

Тривиално, по български, но истинско и реално….. :)