Миналата година прецаках зелето. И ме беше яд. Малко му беше солта, и се вкисна, и не стана. Тази година се зарекох, че ще стане, и няма да допусна провал.
И в ентусиазма си така насипах сол, че чак загорча, все едно съм слагал вода от Мъртво море. При зелето обаче хубавото е, че можеш да го промиеш и с разреждане с вода да достигнеш до желаната солева концентрация.
Но - най общо - за да си направите кисело зеле са нужни зеле, вода и сол.
Почиствате зелките, изрязвате им кочаните и напълвате дупката на празния кочан със сол. Ако съдът ви е малък или с малко гърло (както при мен) режете ги на две. Грубо може да се каже, че за всяка зелка трябва по една шепа едра сол.
Обаче, можете да обогатите рецептата и да развихрите въображението си.
Например - добавете лимон, разрязан на две, за да подпомогнете вкиселяването на зелето. За подпомагане на ферментацията се добавят глави кромид лук, а за газировка - кочан сурова царевица. Аз добавих и стръкове керевиз, а и корен от хрян. Насипах и кимион (нали си го обичам!). А за розов цвят се добавя глава червено цвекло или червено зеле (аз сложих и двете!).
Важно е да запазите продуктите вътре максимално едри, за да не може после при претакването да запушат кранчето ви.
Да - вълшебната дума е претакване - по-честото (по два пъти на ден) внася кислород и ускорява процеса по ферментацията на зелето. Е, можете и да му пеете или да му пускате Моцарт - това вие решете :-) .
Скоро ще имате продукт, напълно природен, естествен, без боклуци, добит след естествена ферментация, богат на витамин C (а червеното цвекло внася и елемента желязо), богат на микроелементи и много вкусен.
Аз обичам салата от кисело зеле с червен пипер и олио (или зехтин) и чаша зелев сок.
Макар че във Фейсбук днес ми казаха - Хабиш мезето, срам! И лекарството прахосваш! (Дончо Ангелов)
:-)))))))